Когато говорим за развитието на арменската култура, наука, духовност и литература от средновековието до наши дни трябва да отбележим приноса на една открояваща се за времето си личност, именно тази на католикоса поет Нерсес Шънорхали.

Живял и творил през XII век, в една размирна епоха на нашествия от страна на ромеи и турци, Нерсес пробужда спящата душа на народа, както и скъпия спомен за онази силна държава, която е в състояние да защити своята идентичност и национално самосъзнание. Той разбира, че единствено чрез книжовна и духовна дейност може да обедини разпръснатите по това време арменци, да укрепи тяхната вяра и самочувствие.

Нерсес Шънорхали оставя богато литературно наследство и своеобразен отпечатък върху развитието на арменската поезия и проза. Като радетел за самостоятелност и обединение на арменската и византийската църква, той пръв използва шарагани, канци и молитви, за да прославя герои - духовници, участвали във въстания и приели мъченическа смърт. Озарен от дълбок патриотизъм в епоха на жестокости и страдания, поетът възвеличава силата на човешкия дух, ясно и достъпно, с изключително чувство за ритъм, измествайки скучните богослужебни псалми.

Неговите текстове са написани живо, остроумно, увлекателно и се отнасят до природни явления, бит, история и арменски фолклор. С проникновеност и чувство за хумор те са предназначени за хора от различна социална среда.

Връх в литературните изяви на Нерсес Шънорхали бележи епичната трагедия ”Синът Исус”, посветена на евангелска тема и написана с много дълбок психологизъм.

Заимствани от Светото писание, всичките 4000 строфи на тази творба завършват не с Разпятието и Смъртта на Исус, а с края на света, Страшния съд и вечния живот.

Силно въздействие върху читателя оказват молитвените желания, угризенията на съвестта и искреното покаяние на поета. Разкрива се един душевен мир – ридаещ и скръбен, но по възрожденски вглъбен, сдържан и смирен.

Ето един такъв цитат от края на поемата за настъпването на Страшния съд, всяващ ужас и страх, а стихът се отличава с мекота, плавност и красота:

Когато се разтворят недрата,

ще се разлюлеят твърдините

подобно на вълните морски

в клокочещо море.

Ще се разтресе земната шир,

ще се разбудят пластовете земни,

струпвайки се един връз друг.

Разлюлени, разтреперани

планините ще се разтресат

до своите основи

и ще трещят в страшния си сблъсък.

Ще се стопи и твърдата скала,

и ще изгорят веществата ....

Творбата е отпечатана за първи път в 1565 г., като следват още девет издания през следващите два века. Но въздействието от прочита е силно доловимо и в днешни дни, в свят на бездуховност и безверие, в свят на морална и ценностна разруха, безличен и самотен.

Нерсес е бил наричан „сладкогласен и благодатен”. Освен като поет, той се изявява като музикант и композитор от Арменското средновековие. Цялостното му творчество се отличава с особена лиричност и благозвучие. Той преработва основните книги на арменското богослужение и по-специално тяхната музикална част, прави ги по-достъпни като звучене и въздействие.

Наред с поетичната си дарба Нерсес Шънорхали е известен и с прозата, която създава. Това са речи и послания с впечатляваща дълбочина на мисълта, топлина на словото и изблик на искрени чувства.Такова едно послание е ”Синодалното слово”, написано във връзка с встъпването му на патриаршеския престол.

Неговата мечта и заветна цел намира своето отражение в думите:

„Бог... да благоволи ... да спаси нас ... и да върне всички в родната страна ... да въздигне на трона справедливия цар.”

С цялото си многолико и обемно творчество Нерсес Шънорхали проправя пътя на Ренесанса в арменската литература. И затова днес той е сред най-четените и доказали се средновековни творци със своята непреходност и ярко присъствие на културния и литературен ”небосклон”.

Майя Русева – Друмева, специално за вестник Парекордзагани Цайн